Направо към съдържанието

57 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 1 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

57 (петдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

В Римската република

[редактиране | редактиране на кода]
  • Консули на Римската република са Публий Корнелий Лентул Спинтер и Квинт Цецилий Метел Непот.
  • Януари – в сената, с подкрепата на Гней Помпей, е предложено Цицерон да бъде призован обратно в Рим. Взимането на решение е осуетено от народния трибун Публий Клодий Пулхер, който довежда на събранието банди от гладиатори, за да прогони подкрепящите предложението трибуни. Насилието дава повод на сенаторите и Помпей да хвърля срещу Клодий други двама трибуни, Тит Аний Милон и Публий Сесций, които формират собствени банди от поддръжници. Последвалите седмици на боеве и насилие около Форума пречупват контрола на Клодий и бандите му над центъра на града.[1]
  • Юли – консулите изпращат писма до всички общини призоваващи всички граждани-патриоти да се отзоват в столицата за ново гласуване в центуриатното събрание на решението за завръщане на Цицерон.
  • 4 август – под ръководството на Помпей и с помощта на бандите на Милон и Сесций, които присъстват като мярка срещу появата на Клодий и гладиаторите му, събранието на Марсово поле решава Цицерон да се завърне в Рим.[2]
  • Галски войни:
  • 4 септември – при завръщането на Цицерон в Рим, Клодий предизвиква бунт твърдейки, че той и поддръжниците му са виновни за сериозния недостиг на зърно в града. В отговор Цицерон успешно прокарва решение предоставящо властта да организира доставките на зърно за следващите пет години на Помпей и оглавявана от него комисия.[4]
  • До края на годината въоръжените сблъсъци между Клодий и опонентите му продължават, но той губи популярност тъй като прибягва до тероризъм като опити да се изгори дома на трибуна Милон и опити за убийство.
  1. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 250
  2. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 389
  3. а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 251
  4. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 252